Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

В един студен декемврийски ден на далечната 1897 година в редакцията на американския вестник „Ню Йорк пост“ се получава писмо от едно осемгодишно момиченце – някоя си Вирджиния О’ Ханлън, която по съвет на баща си моли авторитетния вестник да отговори на въпроса, който мъчи милиони деца по света – има ли наистина Дядо Коледа. Невинното детско писмо е дадено на един от най-опитните журналисти – главният редактор на вестника Франсис П. Чърч, който написва отговора, а в.„Ню Йорк пост“ го публикува през следващите 52 години в навечерието на всяка Коледа. Това есе днес е една от най-известните вестникарски публикации на всички времена.

Ето текстът на писмото на Вирджиния О’ Ханлън:

Писмото на Вирджиния О' ХанлънДраги редакторе,
Аз съм на осем години. Някои от моите малки приятели казват, че Дядо Коледа не съществува. Моля ви, кажете ми истината, има ли Дядо Коледа?

Вирджиния О’ Ханлън

…и отговорът на Франсис П. Чърч:

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове. Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.

Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.

Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа. Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.

Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.

Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.

Честита Коледа и весела Нова година!!!



Добави в Svejo Сподели във Facebook